Цветът на очите – може ли да се предвиди?
Публикувано от ОПТОбг на декември 23, 2009 · 20 коментара
Цветът на очите е генетична черта, вълнуваща родителите на повечето бебета докато се развиват. Дали очите на детето ще са черни, кафяви, сини, сиви, зелени, лешник или някаква комбинация от цветове?
Как изглежда едно дете зависи от генетичния материал на всеки от родителите. Но гените на родителите могат да се смесват по много различни начини. Въздействията на всеки родител не са известни докато детето не се роди!
Как се оформя цветът на очите?
Цветната част на окото се нарича ирис, чиято пигментация определя нашия цвят на очите.
Цветът на очите на човека се формира от три гена, два от които са добре известни. Тези гени допринасят за най-честите цветове – зелено, кафяво и синьо. За другите цветове, като сиво, лешник и множество комбинации няма напълно обяснение до този момент.
Очите могат да бъдат само временно сини. Очите на бебета могат да променят цвета си, ако кафевият пигмент меланин се развива докато те растат.
До сега се смяташе, че кафявото е „доминантно“, а синьото е „пасивно”. Но съвременната наука е показала, че цветът на очите не е толкова просто нещо.
Също така, цветовете на очите не са като смес от цветовете на двамата родители, както е в смесването при боята например. Всяка майка има две двойки от гените на всяка хромозома. Така че съществуват множество възможности, в зависимост от това как „Колелото на късмета“ се завърти.
Повечето бебета се раждат със сини очи, които могат да потъмнеят в първите три години. Помътняване възниква, ако меланинът – кафяв пигмент, обикновено присъстващ при раждането, се развива с възрастта. Децата могат да са с напълно различни цветове на очите, да не са с на никой от техните родители. Но ако и двамата родители са с кафяви очи най-вероятно и техните деца също ще имат кафяви очи.
По-тъмните цветове са склонни да доминират, така кафявото измества зеленото, и зеленото измества синьото. Въпреки това микс от кафяво и синьо при родителите не означава автоматично дете с кафяви очи.
Някои деца се раждат с ириси, които не съвпадат по цвят. Обикновено това е причинено от неправилно развитие на пигмента, местна травма или в утробата, или скоро след раждането, или доброкачествено генетично разстройство. Други причини могат да бъдат възпаление, лунички (дифузен невус) на ириса и синдром на Horner’s.
Ето и повече информация.
Какъв цвят ще бъдат очите на вашето бебе
● Как се наследява цветът на очите е въпрос много по-сложен от това, което се е смятало в миналото, когато се е предполагало, че може да се предскаже цветът на очите на децата въз основа на цвета на очите на родителите.
•
• Като цяло обаче е далеч по-голяма вероятността за двама родителите с кафяви очи да имат синеоки деца, отколкото за двама синеоки родители да имат деца с кафяви очи.
• Двама синеоки родители от друга страна е много по-малко вероятно да имат тъмнооки деца.
• Все пак поради сложността на генетичните характеристики е напълно възможно за двама синеоки родители да имат дете с кафяви очи.
Промените в цвета на очите
Ирисът е мускул, който разширява и контролира размера на зеницата. Зеницата се разширява при слабо осветление и се свива при ярко осветление. Тя също така се свива, когато се фокусира върху близки обекти като книга, която четете.
Когато се промени размерът на зеницата, пигменти в ириса се компресират или разпространяват и настъпва лека промяна на цвета на очите. Някои емоции могат да променят както размера на зеницата, така и цвета на ириса. Ето защо някои хора казват, че техните очи променят цвета си, когато са ядосани или влюбени, или на слънце.
Цветът на очите също може да се промени с възрастта. Това се случва при 10-15% от кавказкото население (хора, които по принцип имат по-светли цветове на очите). Така например тъмно кафяви очи са лешник след време, комбинация от кафяво и зелено. Както и някои лешникови очи потъмняват с възрастта.
Имайте предвид, че ако с възрастта промените на цвета на очите са доста резки или ако едното око се промени от кафяво до зелено или от синьо до кафяво (т.нар. хетерохромия), трябва да бъдете прегледан от вашия очен лекар. Промените в цвета на очите може да бъде предупредителен знак на някои болести, като хетерохромичен иридоциклит, синдром на Хорнер или пигментна глаукома.
В крайна сметка, ако не ви харесва цветът на очите, който сте наследил, винаги можете да го промените с цветни контактни лещи.
Реклама
Анатомия на човешкото око
Публикувано от ОПТОбг на ноември 20, 2009 · 2 коментара
Части на окото
Човешкото око е най-сложният орган в тялото ни. Това е удивително, че нещо толкова малко, може да има толкова много работни части.
Както се вижда от схемата, човешкото око е като камера. Светлината преминава през роговицата, ясно покритие, което е като чаша с отвора на фотоапарата. Количеството светлина, която преминава се контролира от пупилен отвор, който се отваря и затваря като камера.
Светлината се фокусира върху ретината, серия от светлочувствителни клетки – облицовка на задната част на окото. Ретината действа като филм на камера, реагира на входящата светлина и изпраща запис от него чрез зрителния нерв към мозъка.
Частите на окото
Страничен естествен мускул
(lateral rectus muscle)
Мускул на окото, които го отдалечава от носа.
Склера
(sclera)
Външната обвивка на очната ябълка, която формира „бялото” на окото и заобикаля зрителния нерв в задната част на очната ябълка.
Хориоидея
(choroid)
Слоеве от кръвоносни съдове, локализирани между склерата и ретината, които осигуряват изхранването на задната част на окото.
Ретина
(retina)
Сетивна мембрана, която покрива окото от вътре, получава образ формиран от лещата, превръща го в сигнал, който достига мозъка чрез зрителния нерв.
Макула
(macula)
Част от окото близо до централната ретина; макулата ни позволява да видим обектите с големи подробности.
Фовеята
(fovea)
Депресия в ретината, която съдържа само колбички (без пръчици) и представлява място на най-остро зрение.
Oптичен нерв
(optic nerve)
Провежда електрическите импулси от фоторецепторните клетки (пръчици и колбички) в ретината към зрителния кортекс в мозъка.
Глава на зрителния нерв
(optic nerve head)
Така нареченият оптичен диск. Циркулярна област, в която зрителният нерв навлиза в ретината, локализация на сляпото петно в ретината.
Стъкловидно тяло
(vitreous body)
Част от окото между лещата и ретината, което съдържа прозрачно желе наречено витриална течност.
Медиален прав мускул
(redial rectus muscle)
Мускулът, който движи окото навътре към носа.
Цилиарно тяло
(ciliary body)
Част от окото между ириса и хориоидеята, трите формират увеята. Основните функции на цилиарното тяло са акомодация, производство на вътреочна течност и поддържане на лещата.
Суспензорен апарат
(suspensory ligament zonules)
Така наречени зонули на Цин. Мембрани от фибри (зонули), които поддържат човешката леща на мястото и.
Конюнктива
(conjuctiva)
Мукозна мембрана, която покрива видимата част от окото и вътрешната повърхност на клепачите.
Ирис
(iris)
Цветната част от вашето око, обграждаща зеницата. Тази пигментна мембрана лежи между роговицата и лещата. Функционира като диафрагма, която разширява или стеснява отвора наречен зеница, като така контролира количеството светлина навлизащо в окото.
Вътреочна течност
(aqueous humor)
Чиста течност пред окото между корнеята и ириса, която доставя хранителни вещества до роговицата и лещата. Течността се произвежда от цилиарното тяло.
Глаукомата е затруднение в дренажа на тази течност, което води до повишаване на вътреочното налягане. Резултатът е увреждане на зрителния нерв и загуба на зрението.
Зеница
(pupil)
Кръгъл тъмен център в окото, който се отваря и затрваря, за да регулира количеството светлина достигащо до ретината.
Роговица
(cornea)
Прозрачна част от окото, покриваща ириса и зеницата пречупваща светлината, която провежда към окото.
Преднокамерен ъгъл (камера)
(anterior chamber)
Част от окото зад корнеята и пред ириса и лещата.
Заднокамерен ъгъл (камера)
(posterior chamber)
Част от окото зад ириса и пред лещата.
Леща
(lens)
Приблизително сферично тяло в окото, разположено зад роговицата, което фокусира светлинните лъчи към ретината.
Други части на човешкото око в подкрепа на основната дейност на очите:
• Някои течности (като сълзи и кръв), които смазват или подхранват окото.
• Други мускули, които позволяват на окото да се движи.
• Части, защитаващи очите от нараняване (като клепачи и епитела на роговицата).
• Такива, които изпращат сензорна информация към мозъка (като нервите, чувстващи болка, нервите на роговицата и на зрителния нерв зад ретината).
Окото може да се оприличи на фото-камера. Светлината преминава през предната част на окото – през роговицата, зеницата и вътреочната течност и попада върху лещата. Тогава лещата я пречупва и по този начин обектите се фокусират върху ретината в задната част на окото. От ретината през оптичния нерв информацията попада в мозъка, където се осъзнават обектите и се формира зрението.
Лещата е прозрачно двойно изпъкнало образувание, намиращо се зад зеницата и ириса и пред стъкловидното тяло. Тя няма собствени кръвоносни съдове и се изхранва от вътреочната течност. Лещата пречупва и пропуска светлинните лъчи, има способност да променя своята оптична мощ, благодарение на което очите виждат обекти на различни разстояния. Лещата филтрира ултравиолетовите лъчи и синята светлина, която е част от слънчевата радиация и изкуствената светлина.
Публикувано в Анатомия на окото, ЗДРАВЕ ЗА ОЧИТЕ · Ключови моменти анатомия, зеница, ирис, леща, макула, око, оптичен нерв, очи, ретина, склера
Вече с нов дизайн. Очаквайте скоро….Всичко за света на оптиката и очите!
Loading ...