Анатомия на човешкото око

Части на окото
Човешкото око е най-сложният орган в тялото ни. Това е удивително, че нещо толкова малко, може да има толкова много работни части.
Както се вижда от схемата, човешкото око е като камера. Светлината преминава през роговицата, ясно покритие, което е като чаша с отвора на фотоапарата. Количеството светлина, която преминава се контролира от пупилен отвор, който се отваря и затваря като камера.
Светлината се фокусира върху ретината, серия от светлочувствителни клетки – облицовка на задната част на окото. Ретината действа като филм на камера, реагира на входящата светлина и изпраща запис от него чрез зрителния нерв към мозъка.

Частите на окото

Страничен естествен мускул
(lateral rectus muscle)
Мускул на окото, които го отдалечава от носа.

Склера
(sclera)
Външната обвивка на очната ябълка, която формира „бялото” на окото и заобикаля зрителния нерв в задната част на очната ябълка.

Хориоидея
(choroid)
Слоеве от кръвоносни съдове, локализирани между склерата и ретината, които осигуряват изхранването на задната част на окото.

Ретина
(retina)
Сетивна мембрана, която покрива окото от вътре, получава образ формиран от лещата, превръща го в сигнал, който достига мозъка чрез зрителния нерв.

Макула
(macula)
Част от окото близо до централната ретина; макулата ни позволява да видим обектите с големи подробности.

Фовеята
(fovea)
Депресия в ретината, която съдържа само колбички (без пръчици) и представлява място на най-остро зрение.

Oптичен нерв
(optic nerve)
Провежда електрическите импулси от фоторецепторните клетки (пръчици и колбички) в ретината към зрителния кортекс в мозъка.

Глава на зрителния нерв
(optic nerve head)
Така нареченият оптичен диск. Циркулярна област, в която зрителният нерв навлиза в ретината, локализация на сляпото петно в ретината.

Стъкловидно тяло
(vitreous body)
Част от окото между лещата и ретината, което съдържа прозрачно желе наречено витриална течност.

Медиален прав мускул
(redial rectus muscle)
Мускулът, който движи окото навътре към носа.

Цилиарно тяло
(ciliary body)
Част от окото между ириса и хориоидеята, трите формират увеята. Основните функции на цилиарното тяло са акомодация, производство на вътреочна течност и поддържане на лещата.

Суспензорен апарат
(suspensory ligament zonules)
Така наречени зонули на Цин. Мембрани от фибри (зонули), които поддържат човешката леща на мястото и.

Конюнктива
(conjuctiva)
Мукозна мембрана, която покрива видимата част от окото и вътрешната повърхност на клепачите.

Ирис
(iris)
Цветната част от вашето око, обграждаща зеницата. Тази пигментна мембрана лежи между роговицата и лещата. Функционира като диафрагма, която разширява или стеснява отвора наречен зеница, като така контролира количеството светлина навлизащо в окото.

Вътреочна течност
(aqueous humor)
Чиста течност пред окото между корнеята и ириса, която доставя хранителни вещества до роговицата и лещата. Течността се произвежда от цилиарното тяло.
Глаукомата е затруднение в дренажа на тази течност, което води до повишаване на вътреочното налягане. Резултатът е увреждане на зрителния нерв и загуба на зрението.

Зеница
(pupil)
Кръгъл тъмен център в окото, който се отваря и затрваря, за да регулира количеството светлина достигащо до ретината.

Роговица
(cornea)
Прозрачна част от окото, покриваща ириса и зеницата пречупваща светлината, която провежда към окото.

Преднокамерен ъгъл (камера)
(anterior chamber)
Част от окото зад корнеята и пред ириса и лещата.

Заднокамерен ъгъл (камера)
(posterior chamber)
Част от окото зад ириса и пред лещата.

Леща
(lens)
Приблизително сферично тяло в окото, разположено зад роговицата, което фокусира светлинните лъчи към ретината.

Други части на човешкото око в подкрепа на основната дейност на очите:
• Някои течности (като сълзи и кръв), които смазват или подхранват окото.
• Други мускули, които позволяват на окото да се движи.
• Части, защитаващи очите от нараняване (като клепачи и епитела на роговицата).
• Такива, които изпращат сензорна информация към мозъка (като нервите, чувстващи болка, нервите на роговицата и на зрителния нерв зад ретината).

Окото може да се оприличи на фото-камера. Светлината преминава през предната част на окото – през роговицата, зеницата и вътреочната течност и попада върху лещата. Тогава лещата я пречупва и по този начин обектите се фокусират върху ретината в задната част на окото. От ретината през оптичния нерв информацията попада в мозъка, където се осъзнават  обектите и се формира зрението.
Лещата е прозрачно двойно изпъкнало образувание, намиращо се зад зеницата и ириса и пред стъкловидното тяло. Тя няма собствени кръвоносни съдове и се изхранва от вътреочната течност. Лещата пречупва и пропуска светлинните лъчи, има способност да променя своята оптична мощ, благодарение на което очите виждат обекти на различни разстояния. Лещата филтрира ултравиолетовите лъчи и синята светлина, която е част от слънчевата радиация и изкуствената светлина.